Article

623

Забързани в ежедневието, сме свикнали да използваме термини, често без да разбираме докрай смисъла им. С необичайна лекота жонглираме с тях, без да забелязваме, че те губят своето значение и понякога се превръщат в своята противоположност.
Точно затова интуитивното предусещане на суровите времена предизвика в днешното общество потребност да се определи с ясни и разбираеми образи онова, което се разиграва върху световната шахматна дъска пред очите на всички ни – на извършващата се в онлайн режим Голяма история.
Дори хората, които са много далеч от политиката изпитват нужда да разберат и да си обяснят причините за онова, с което се сблъскват в протичащия си по инерция делник. Защо цените в магазините започнаха да растат? Каква е причината тихомълком и незабележимо да се подронва сигурността в утрешния ден? От кой момент нататък и във връзка с какво разговорите за една предполагаема война престанаха да бъдат умозрителни и далечни? Тези и десетки други въпроси карат милиони, до вчера аполитични граждани, да търсят отговори. Те изпитват потребност да намерят отговорите и да си моделират нова картина на света, в която утрешният ден да не е
случайно изтеглен лотариен билет

а едно предвидимо и логично продължение на днешния. Да е предсказуем и по възможност – да не е апокалиптичен.
За съжаление, цялата тази атмосфера е извънредно благоприятна хранителна среда за опитите да се промият мозъците на нашите сънародници и в тях да бъдат „набити“ идеите, пагубни за тях самите. Но тази пагубност по навик ще бъде прикривана с настоятелните и натрапчиви, уж добронамерени пожелания.
Хайде, сега да се опитаме да вникнем в методите и похватите за манипулация на народното съзнание, с каквито вече започваме да се сблъскваме. И които ще растат право пропорционално на проблемите, възникващи пред геополитическите ни противници.
Корените и изворите на днешната икономическа и геополитическа криза

Днешната ситуация в света отново може да бъде оприличена на задънена улица, в която сама се е натикала либералната финансово ориентирана световна икономика, превърнала се в доминираща икономическа система след разпадането на СССР. Без да се спирам подробно върху тази тема, тъй като тя изисква отделен и обстоен разговор, мога да твърдя само, позовавайки се на историческия опит и логичното разгръщане на събитията, че тази икономическа система вече не работи без грабеж. Тя не е в състояние да се самовъзпроизвежда без „вливания“ отвън, затова за страните, намиращи се на върха на либералната „хранителна верига“, продължителният период, през който никой не е воювал или никого не са обрали, винаги означава криза на самата икономическа система.
За повечето (ако не и за всички) западни страни необходимостта от война е въпрос на съществуването им. Опасността на днешния момент за Запада е в това, че на хоризонта не се забелязва „лесна плячка“.
В съвременния свят приблизителният паритет на силите е същият като преди двете световни войни, което само по себе си многократно увеличава риска от начало на нов световен конфликт. Класически, като по време на двете световни войни, или хибриден, маскиран под формата на по-голям брой локални конфликти (главната цел на които е да не се даде възможност за употреба на ядреното оръжие за сдържане!), наред с икономическа и информационна агресия.
Какво целят организаторите на войни?

Преди всичко - прекъсване на стабилните икономически връзки, повсеместно задълбочаване на икономическия спад, освен в съгласуваните „точки на икономически растеж“. През Първата и Втората световни войни такава зона са били САЩ, и сега те отново се опитват да повторят същия сценарий. Друга цел на разпалваните войни е зануляването или обезценяването на „довоенните“ дългове и „презареждане“ на световната икономика. Анализът на предполагаемите зони в един бъдещ конфликт, чието разрушаване и (или) ограбване ще позволи да се презареди световната икономика при запазване на съществуващия икономически модел и обичайната градация на „йерархията на хранителната верига“ на днешния финансов елит, показва, че равнището на натрупаните противоречия може да бъде решено само за сметка на Русия и върху нейните руини.
Ситуацията на разединени и намиращи се в упадък икономически анклави в Европа и Азия, заобиколени от бушуващ хаос, предизвикан от унищожаването на страната ни, би позволила на Съединените щати да си запазят ролята на регулатор на световната икономика, остров на стабилност и точка за отброяване на нов растеж. Растеж за тях самите, за Европа и за Азия срещу гаранции за сигурност от страна на САЩ – за сметка на ограбването на нашата страна и нашия народ.
Какво е все пак
съотношението на интересите в този четириъгълник:

САЩ, Европа, Русия и Китай? В него САЩ и Русия са антагонисти. Защо? Защото запазването на статуквото на САЩ е възможно единствено за сметка на Русия при по-слаби Китай и Европа. Щом е така, подобни стремежи правят твърде малка вероятността за „драговолен“ консенсус между Русия и САЩ без промяна (или потвърждаване посредством поражението на Русия) на утвърдилия се ред на нещата.
Това означава, че при липса на „нова горбачовщина“ ние неизбежно ще сме принудени да противостоим на САЩ, просто ако искаме да оцелеем и да се запазим. Неизбежно е.
В това съотношение на силите Европа е единственият съюзник на Съединените щати. Сегашното „покорство на Европа“ спрямо волята на САЩ е резултат на по-дълбоки причини, отколкото обикновеното „купуване чрез компромат“ на отделни нейни ръководители.
Тъй като Европа няма собствени боеспособни въоръжени сили, нито собствена независима финансова система, която да е в състояние да й осигури достатъчен финансов суверенитет, тя е принудена да бъде
фарватер на Америка

която криво-ляво, но все пак й осигурява и едното, и другото.
Дали е окончателно и необратимо това положение? Струва ми се, че не е. Европа ще плаче дотогава, докогато САЩ ще могат да й гарантират сигурността и икономическата стабилност (макар и в по-малък обем). Заплахата да загуби всичко това, е способна да отклони Европа от САЩ в търсене на нови гаранти за нейното обособено и привилегировано положение. В случай, че Русия се срине, Европа ще се превърне в „прифронтова“ територия, на чиято граница ще се настани една агресивна нестабилност. Европа е къде по-заинтересована от един „вариант СССР“ с Русия, в който държавата „по горбачовски“ ще се самоотстрани и ще позволи да бъде ограбвана с ентусиазма на убеден мазохист. Докато вариантът, в който Русия се съпротивява и от процъфтяваща страна се превръща не в „зона за разграбване“, а в „зона за износ на агресивна нестабилност“ (както е днес в бивша Украйна) не я задоволява.
В крайна сметка, стигнахме до ситуация, когато Европа подкрепи САЩ в опита им за „блицкриг“ срещу Русия като най-приемлив вариант в развитието на събитията. Обаче продължаващата руска съпротива променя ситуацията, а в перспектива неизбежно ще доведе до това, че с куп уговорки и опити да бъдат изтъргувани преференции за нея самата, Европа ще е принудена да се дистанцира от американската политика, насочена към унищожаване на Русия.
В този четириъгълник (САЩ-Европа-Русия-Китай) Китай е наш естествен и ситуативен съюзник в собствената си съпротива срещу колективния Запад. Та нали той вече се превръща за Китай в конкурент не само в политическата, но и в икономическата сфера. Всяко укрепване на Русия автоматично води към обезсилване на Запада като конкурент на Китай. Затова докато Китай е сигурен, че повече няма да се сблъска с хрушчовско-горбачовско-елцински „изцепки“ на непредсказуема политика от страна на Москва, можем да разчитаме на неговата икономическа и политическа подкрепа.
Да обобщим

Налице е противопоставяне между САЩ и Русия, в което Европа и Китай са тактически (до определена степен) съюзници на противоборстващите страни, преследващи собствени цели в това противопоставяне. При което, за разлика от САЩ, нито Европа, нито Китай имат интерес от пълното унищожаване на Русия. Нали в такъв случай и Европа, и Китай ще се окажат омаломощени и ще останат очи в очи с придобилите мощ САЩ, при това заобиколени от територията на евразийския хаос. На САЩ им трябва бързата гибел на Русия. Европа беше готова за „блицкриг“ под ръководството на САЩ, но тя не е готова за продължителен и „скъпоструващ“ конфликт. Китай е готов за продължителна игра и е готов да подрони могъществото и на САЩ, и на Европа, подкрепяйки икономически и политически Русия, но не е готов да се хвърли „с главата напред“ в тази борба, тъй като още няма готовност за подобно противопоставяне, обременен е от редица вътрешни проблеми и се опасява от „ефекта Горбачов“.
При съществуващия дефицит на време за САЩ единственият начин за оцеляване е Русия да бъде взривена отвътре, и да рухне. Или пък кардинална смяна на властта в Русия, за да се смени рязко курса на политическия кораб на страната и да се предизвикат впоследствие хаос и война. Което, от своя страна, ще осигури на САЩ необходимите условия за прекъсване на финансовите и икономическите канали за взаимодействие в Евразия и западането и на Европа, и на Китай, но вече „по вина“ на новата руска власт.
Изправени сме пред ситуация, в която организирането на взривяване на Русия отвътре, с една или друга подмяна на законната власт, се превръща за САЩ във въпрос на оцеляване.
Информационната война в Русия - въпрос на оцеляване за САЩ

Previous article:
Корпоративен урок 3 (10 years ago)

Next article:
Поуките от първата загубена война (10 years ago)